Около 70% от повърхността на Земята е покрита с вода, но все пак липсата на прясна вода засяга повече от милиард хора всяка година. От 1970 година насам златният стандарт за дестилация на водата е обратната осмоза, при която големи помпи изтласкват водата през мембрани, които позволяват водните молекули да преминат, а молекулите на солта остават. Процесът е високо ефективен (отстранява 99% от солта във водата), но е скъп и консумира много енергия.
26 годишният докторант по аналитична химия в Тексаския университет в Остин, Кайл Кнъст, е създал енергийно ефективен начин за отстраняване на солта от солената вода, като използва електричество вместо сила. Неговото устройство, наречено Waterchip, е толкова малко, че се побира в дланта. Водата в устройството преминава през микроканал с формата на латинската буква Y. Електрод отделя заряд на разклона, като създава електрическо поле, което отклонява солта по единия микроканал под формата на високо концентриран солен разтвор.
Тони Фудакис, главен изпълнителен директор на Okeanos (стартъп от Синсинати) е лицензирал устройството. При преминаване на водата през устройството се отстраняват 25% от солта, която се съдържа в нея. Използването на няколко устройства Waterchip подред може да прави водата все по-чиста. С използването на милиони устройства паралелно теоретично може да се произвежда толкова питейна вода, колкото произвежда гигантско съоръжение с обратна осмоза, като ще се консумира половината от енергията, която е необходима на съоръжението.
