Общата производителност на компютрите в Топ 500 класацията на най-бързите суперкомпютри в света (която група учени обновява два пъти в годината) е нараснала от 250 петафлопса през ноември 2013 г. на 274 петафлопса през юни 2014 г. В същото време най-бързият суперкомпютър в света остава един и същ в продължение на повече от година, сочи класацията, която група учени обновява два пъти в годината.
Флопс е мярка за производителността на компютрите. Показва броя операции с плаваща запетая, които компютърът може да извърши за една секунда. В момента производителността на суперкомпютрите се измерва в петафлопс (1015 Flops). Първият суперкомпютър, преминал петафлопсовата бариера, е Jaguar през 2008 г.
За трети пореден път на първо място в класацията Топ 500 е китайският суперкомпютър Tianhe-2 с производителност 33,9 петафлопса. На второ място се нарежда американският суперкомпютър Titan с производителност 17,6 петафлопса, а трети е американският суперкомпютър Sequoia с производителност 17,2 петафлопса.
[quote_box_center]Българският суперкомпютър не попада сред първите 500. Към момента на внедряването му през 2008 г. е на 127-ма позиция, през ноември 2009 г. е на 379 позиция, а при следващото класиране през юни 2010 г. е извън топ 500. Суперкомпютърът е с 2 048 четири-ядрени процесора PowerpC 450 4C с работна честота 850 MHz, оперативна памет 4 TB и операционна система CNK/SLES 9. Произведен е от IBM с архитектура Blue Gene. Производителността му е 23,862 Tflops (0,024 петафлопса).[/quote_box_center]
По отношение на брой суперкомпютри, класирани в топ 500, САЩ остават на чело в класацията с 233 суперкомпютъра, като регистрират спад в сравнение с 265 компютъра, класирани преди 6 месеца. Китай увеличава присъствието си в топ 500 до 76 суперкомютъра от 63 преди половин година. Великобртитания има 30 суперкомпютъра в класацията, Франция има 27, а Германия има 23.
Intel държи лъвския пай при доставката на процесори за системите – 427 от 500те най-бързи суперкомпютри са с процесори на компанията.
Суперкомпютрите се използват за трудни изчислителни задачи като симулиране на ядрени експлозии, създаване на климатични модели, предсказване на аеродинамиката на летателните апарати, възпроизвеждане на физическото функциониране на биологични мозъци, изследване на материали на молекулярно ниво. Обикновено машините заемат много кабинети и консумират огромно количество енергия.
