По-рано тази година Rolls Royce описа бъдеще, в което огромни товарни кораби-роботи кръстосват водите на световния океан без хора на борда. Този сценарий е по-близо до реалността сега с проекта MUNIN на ЕС, който проучва осъществимостта на роботизираните товарни кораби и пречките, които трябва да преодолеят.
Проектът се състои от осем компании партньори, ръководени от немския институт Фраунхофер и координирани в Швеция. Същевременно, скандинавската изследователска организация SINTEF, по-точно дъщерната й компания Marinitek, е инвестирала 12 милиона норвежки крони (около 2,8 милиона лева) в проекта.
Целта на MUNIN е да индетифицира факторите за автоматизирано управление на товарен кораб, свързаните с това предизвикателства и препятствия и най-добрия начин да се премине от корабоплаване с екипажи към автоматизирано без екипажи.
Според SINTEF кораби-роботи дълги 200 метра ще са реалност в рамките на 20 години. Според организацията има над 100 000 търговски кораби, пътуващи между световните пристанища, като тази бройка нараства все повече с растежа на търговията. Проблемът е, че тези кораби стават все по-трудни и скъпи за управление. Не само разходите за работна ръка са най-високи, но и все по-трудно се намират желаещи да работят в тази сфера.
Друг проблем е сигурността – човешките грешки са отговорни за 75% от злополуките в морските води. Като се добавят нарастващите разходи, цени на горивото и новите екологични норми, автоматизирането става доста атрактивна възможност.
Разбира се, преминаването към автоматизирани кораби е трудна задача.
Например корабът-робот работи по-добре на по-бавни скорости, защото намаляването на скоростта от 16 на 11 км/ч дава повече време да се засекат и избегнат опасности. При корабите, управлявани от хора, това ще увеличи разходите за работна ръка. Според SINTEF корабите-роботи не само са по-безопасни, но и ще спестят 50% от горивото, ще отделят по-малък обем вредни емисии и, разбира се, ще спестяват разходи от заплати за екипаж.
За да стане това реалност, са нужни достатъчно точни сензори и интелигентни компютри, за да засекат и избегнат друг плавателен съд, и способността да има постоянен контрол и сателитна комуникация. Това е било проучвано от норвежки екип, според който от 3 до 4 Mbps скорост на връзката е достатъчна, за да предостави контрол на плавателния съд от брега.
Друг аспект е безопасността. Начин да се подобри управлението на корабите-роботи е да се намали скоростта, както споменахме по-горе. В допълнение първите кораби-роботи трябва да избягват да превозват товари с висок приоритет като сматрфони или коли, или потенциално оппасни като нефт и необработен памук. Според SINTEF тези кораби ще са ограничени да превозват руди или зърнени култури.
Корабите-роботи трябва да могат да оперират за две или три седмици без поддръжка. Един начин да бъде постигнато това е да се премине от тежки горива към по-скъпите леки горива или дори природен газ, който ще позволи използването на двигатели, изискващи по-рядка поддръжка.
Проектът MUNIN е базиран на факта, че по-голяма част от технологията, нужна за създаването на роботизирани кораби, вече съществува. Много кораби имат системи за предотвратяване на сблъсъци, сателитна навигация, телеметрия, от кораб към бряг, камери и др. Но за следващите 20 години ще бъде нужно да бъдат създадени нови кораби, за да бъдат напълно автономни.
В допълнение, SINTEF очаква с развитието си технологията да има по-широко приложение, което може да включва аквакултури, офшорни вятърни и подморски сектори, производство на природен газ и нефт и минерали. Но организацията отбелязва, че дори корабите-роботи да станат реалност, те няма да се движат от пристанище до пристанище. Могат да спестят пари при транспортиране през световния океан, но те имат нужда от човешка намеса в пристанищата, защото роботизираните системи за това са все още скъпи в сравнение с работната ръка.
