В своята лаборатория в Германия Дан Фрост се опитва да пресъздаде условията, намиращи се в долната мантия на Земята. Там, на повече от 2 900 километра под повърхността й, температурата стига до 2 000 – 2 500° C и налягането е 1,3 милиона пъти по-голямо от това на повърхността.
Според Дейвид Робсън от BBC Future, докато се опитва да възпроизведе тези подземни условия, Фрост се натъква на иновативни начини да произвежда диаманти. Зад блясъка на диамантите се крие състав от въглеродни атоми с кристална структура.
Началната точка на проучването на Фрост е хипотезата, че в праисторическите времена скалите може да са абсорбирали въглеродния диоксид (CO2) от океаните. След това, когато скалите са потънали в мантията, високото налягане е принудило CO2 да ги напусне. След като CO2 се е отделил в свободно състояние, желязото в мантията е отделило кислорода от молекулата на CO2. Останалият въглерод е бил превърнат в диамант от високата температура и налягане. Това е хипотезата [pull_quote_center]и точно това откри Фрост, когато пресъздаде процеса, използвайки своите преси – създаване на диамант от въздух[/pull_quote_center] пише Робсън.
Изследователите са успели да направят диаманти от фъстъчено масло, което съдържа въглерод (както и всички живи същества). Но водородът, който е свързан към въглерода във фъстъченото масло, очевидно прави процеса по-проблематичен. Дори при най-добрите условия трансформацията е бавна.
[pull_quote_center]Ако искахме дву- или три-милиметров диамант, трябваше да чакаме седмици,[/pull_quote_center]казва Фрост на BBC Future.
Технологията може да бъде полезна и за други приложения освен производството на диаманти. Учените се надяват да могат да създадат по-добри полупроводници, както и свръх-силни диаманти за индустриални приложения, като променят съставките в процеса на създаване на диаманти.
Процесът на високо налягане също създава минерала рингудит, който според последни проучвания може да съдържа вода. Резултатите от тези проучвания подсказват, че Земята може да крие „океани” дълбоко в недрата си.
