Учени от Масачузетският технологичен институт (MIT) предлагат нова концепция за атомни електроцентрали (АЕЦ), монтирани на плаващи платформи подобни на платформите за сондиране на нефт и природен газ. Този дизайн би допринесъл за предотвратяване на аварии вследствие на природни бедствия, както се случи с АЕЦ Фукушима в Япония през 2011, съобщава MIT.
Такъв вид плаващи АЕЦ ще бъдат автоматично охлаждани от заобикалящата ги вода в случай на по-тежка авария, което ще предотврати топене на горивните пръти или изтичане на радиоактивен материал. Тези плаващи АЕЦ биха могли да издържат дори и на земетресение и цунами.
Строежът на платформата и монтирането на централата могат да бъдат извършени в корабостроителница. Платформата след това може да бъде изтеглена и закотвена на определеното място на разстояние от пет до седем мили от брега и свързана със сушата посредством подводна връзка, отбелязва преподавателят в MIT Якопо Бонджорно – един от учените, разработили концепцията.
Концепцията е базирана на две технологии – ядрени реактори с лека вода и платформи за сондаж за петрол и природен газ в морето.
Концепцията за плаваща АЕЦ не е иновация. Русия в момента строи една такава централа на адмиралтейски катер, закотвен на брега. Но досега не имало плаващи АЕЦ, разположени толкова навътре в морето, че да удържат на цунами според Бонджорно.
Плаваща АЕЦ, разположена на няколко мили от брега и закотвена на около 100 метра дълбочина, няма да бъде засегната от цунами, нито пък земетресение ще има директен ефект върху нея. Същевременно пренагряване и потенциално разтапяне на горивните пръти в резултат на което изтича ядрено гориво, както се случи с Фукушима, Чернобил и Тримилния остров, ще бъдат невъзможни в морето, тъй като океанът охлажда непрекъснато.
Концепцията за плаваща АЕЦ на MIT има и други предимства. Тя спестява трудния и скъп процес на търсене на подходящо място, което да се намира близо до воден басейн за охлаждане.
Освен това, извеждането от експлоатация на плаващата АЕЦ може да стане чрез изтегляне до сушата и по този начин мястото, в което е била експлоатирана централата, веднага ще бъде възстановено в първоначалния си вид.
Тази концепция ще доведе също до по-добро стандартизиране на строежа на АЕЦ и ще елиминира нуждата от използване на бетон при строителството на централите, което често причинява изоставане от графика и разход на повече средства от предвиденото според Бонджорно.
Няма ограничения относно мощността на такива АЕЦ. Капацитетът им може да варира от 50 мегавата до 1 000 мегавата.
Централите ще бъдат проектирани в съответствие с всички изисквания за безопасност за АЕЦ на суша, както и за предпазване от подводни атаки.
Бонджорно вижда пазар за такива АЕЦ в Азия, където има комбинация от висок риск от цунами и растяща нужда от източници на електроенергия, както и в Япония, Индонезия, Чили и Африка.
[pull_quote_center]Това е много атрактивно и много обещаващо предложение[/pull_quote_center] казва Тору Обара, преподавател в Токийския технологичен институт, относно концепцията, отбелязвайки още, че е технически целесъобразна.
